Проф. Волфганг Хойзел е директор на Академията по европейско право (ERA) в гр. Трир (Германия). Изтъкнат немски юрист, доктор по право на Университета в Майнц. В Академията се обучават годишно около 8 000 юристи от всички страни членки на ЕС, като през 2012 г. делът на българските магистрати, обучени там, е близо 2%. Академията по Европейско право организира конференции, курсове за професионално обучение и тематични дебати, семинари "по заявка" за съдии и прокурори, както и развива платформа за дистанционно обучение в различни области от правото на ЕС. Обученията се организират основно в Трир и Брюксел, но експерти на академията участват в обучения и в други европейски страни. Пример за това е успешното сътрудничество с Националния институт на правосъдието в рамките на проект "Компетентна съдебна система и повишаване на капацитета и ефективността в правораздаването чрез обучение", финансиран по ОПАК и съфинансиран от ЕС чрез ЕСФ.
Проф. Хойзел участва тази седмица в кръгла маса "Компетентна съдебна система и повишаване на капацитета чрез обучение", организирана от НИП, в която европейски правни школи обсъдиха тенденциите в съдебното обучение.
Проф. Хойзел каква е ползата и целта от провеждането на обученията за магистрати и съдебни служители?
Не може да се търси крайна цел, тъй като това е непрекъснат процес. Европейското право се променя непрекъснато като нормативна уредба. Къде виждам всъщност ползата? Ползата е в това българските съдии и прокурори практически да прилагат нормите на европейското право. Това е двустранен процес - става въпрос за правата на българските граждани, както и за други граждани, пребиваващи на територията на България.
На друго равнище доброто познаване на европейските норми предполага ефективното му прилагане при взаимодействието между отделните страни членки на ЕС. Пример за това е Европейската заповед за арест. Ако в една страна тече наказателно производство срещу престъпник, за него се издава европейска заповед за арест. Той бива заловен например от българските власти и предаден на съответните власти на другата страна членка. Това става за изключително кратко време за разлика от предишната остаряла система.
Какви са впечатленията ви от българските магистрати?
Не съм участвал лично в обученията, но пред нашите експерти и лектори те са показали силен интерес към обученията и към теми, свързани с европейското право. Има голям интерес за сътрудничество с колеги от други страни. Участието на българските колеги е било изключително активно, с много оживени дискусии, участвали са активно и в решаването на практически казуси.
Бях в България през 90-те години, когато представяхме принципите на европейското право пред представители на съдебната система. Тогава реакцията към нас беше съвсем различна. Хората бяха резервирани и дистанцирани, което е в противовес със сегашната откритост и интерес.
Как оценявате сътрудничеството на Академията по Европейско право с Националния институт на правосъдието по този проект?
В рамките на конкретния проект имаше изключително добро сътрудничество и резултатите са видими. Бяха организирани 13 съвместни семинара за 52 магистрати. Отделно ние в академията за последните години приехме около 450 участници при 20 организирани семинара.
Кои са по-важните теми от правото, които бяха предмет на семинарите, в които се обучаваха български магистрати?
Основният акцент е върху наказателното право - киберпрестъпления, организирана престъпност, пране на пари, корупционни престъпления. Говорихме и за европейското данъчно право, екологичното право, интелектуалната собственост, семейно право. Обсъждахме и международното сътрудничество по граждански дела.
В кои области на правораздаването смятате, че трябва да си сътрудничат националните съдебни системи на европейско ниво?
По всички дела с трансграничен характер, като акцентът е кое право трябва да се прилага при тях. Европейският съюз е дал своите правила и ние трябва да ги покажем на нашите колеги - съдии, прокурори и адвокати.
През 2012 г. година Академията по Европейско право отбелязва своя двадесети юбилей. Каква е равносметката?
На първо място във всички страни членки се наблюдава тенденцията да се осъзнават значимостта и важността на европейското право, много повече отпреди. При новите страни членки сякаш тази потребност е дори по-силна. Нараснала е като цяло и потребността и нуждата от все повече обучения на всички колеги от всички страни членки на ЕС.
www.legalworld.bg - 17.01.2014
