Статията е публикувана със съгласието на автора, доц. Светла Маргаритова (източник http://www.pravanachoveka.com/deynostta-na-evropeyskia-sad-za-pravata-na-choveka-prez-2017/4653/)
На 25 януари 2017 г. Председателят на Европейския съд по правата на човека представи резултатите от работата на Съда за 2017 г. по време на традиционната пресконференция Той поясни, че преди официалното откриване на новата съдебна година за Съда, ще се проведе семинар, в който ще вземе участие Председателят на Съда на Европейския съюз г-н Коен Ленард. Той ще бъде посветен на една много важна тема – авторитета на съдебната власт – проблем, свързан с този за независимостта на правосъдието, значимо за всички държави на Съвета на Европа, които срещат повече или по-малко трудности.
Равносметката за работата на Европейския съд
В своето слово председателят Раймонди направи кратка равносметка на дейността на Съда за изминалата 2017 г. Подробните данни са представени в публикувания годишен доклад, както и в самостоятелните статистически публикации (за постановените решения през 2017 г., както и за периода 1959-2017; за решенията по отделни държави през 2017; за приетите привременни мерки и др.п.)[1]
Г-н Раймонди посочи, че през изминалата година е нараснал броят на постъпилите нови жалби, голяма част от които са от Турция. Към края на 2016 г. висящите жалби са наброявали около 80 000, но тяхната цифра до края на 2017 г. е намаляла на около 56 000 (т.е. налице е спад с около 17%), което се дължи най-вече на обявяването на твърде голям брой жалби за недопустими поради неизчерпване на вътрешноправните средства за защита. В делото Burmych и други срещу Украйна[2] Съдът е констатирал наличието на системен проблем, свързан с неизпълнение на пилотното решение Ivanov c. Ukraine[3](основният проблем е продължителното неизпълнение или забавеното изпълнение на влезли в сила решения на националните съдилища в полза на жалбоподателите). Затова Съдът е решил да прекрати производството по 12 000 висящи жалби със сходни оплаквания и да предаде въпроса на Комитета на министрите за изпълнение на това решение, за да бъдат по-добре защитени интересите на жертвите.
Другата причина за нарасналия брой жалби е свързан с твърде значителното увеличаване на тези от Турция след опита за преврат през 2016 г., който е довел до един ръст с 275% на жалбите срещу тази държава и така Турция заема второ място сред страните с най-много регистрирани жалби.
Г-н Раймонди припомни важността на принципа на субсидиарност, който задължава държавите-страни по Конвенцията да спазват и защитават правата и свободите на гражданите, гарантирани от Европейската конвенция. Това включва абсолютното задължение да се изчерпват ефективните вътрешни средства за защита преди да се депозира жалба пред Съда от страна на самите граждани, а за държавите – да отстранят структурните проблеми, включително и чрез създаването на адекватни вътрешни средства за защита. Статистиката показва, че държавите, по отношение на които са постановени най-много решения, са Русия (305), Турция (116), Украйна (87), Румъния (69) България (39) и Гърция (37).
Към 31 декември 2017 г. най-големият относителен дял жалби са от следните държави: Румъния – 17,6% (9 900 жалби), Русия – 13,8 % (7 750 жалби), Турция – 13,3% (7 500 жалби), Украйна – 12,6% (7 100 жалби) и Италия – 8,3% (4 х650 жалби).
В края на своето слово г-н Гуидо Раймонди се спря на въпрос, който му се задава винаги: каква е продължителността на процедурата пред Европейския съд? Той посочи, че към края на 2017 г. средната продължителност е 30 месеца (срещу 34,1 месеца за 2016 г.) По 85 950 приключили жалби през 2017 г. средната продължителност за разглеждане на една жалба е 18 месеца.[4]
В представения статистически анализ за 2017 г. е посочено, че през 2017 г. 85 951 жалби са били решени, което бележи ръст от 123% спрямо 2016 г.[5] От тях 70 356 са били обявени за недопустими или делата са прекратени от едноличен съдия, комитет, камара или голямо отделение.Едноличен съдия се е произнесъл по 66 156 жалби, което бележи ръст със 113% по отношение на 2016 г.[6] По други 2 282 жалби производството е било прекратено след постигнато приятелско уреждане на спора или подписана едностранна декларация от страна на правителството. Броят на постановените решения по съществото на спора е нараснал на 15 595 (срещу 1 927 през 2016 г.), което се дължи най-вече на обединяването на групи сходни жалби, но и на прекратяването на процедурата по 12 000 жалби срещу Украйна, за които беше посочено по-горе в речта на г-н Раймонди.
[1] Те могат да бъдат намерени на страницата на Съда – http://www.echr.coe.int/Pages/home.aspx?c=fre&p=home
[2] 46852/13, 47786/13, 56605/13, 54125/13and 3653/14, GC, 12 October 2017
[3] Yuriy Nikolayevich Ivanov v. Ukraine (no. 40450/04, 15 October 2009
[4] Вероятно тук много колеги биха възразили, че тези данни не отговарят на истината, защото са свидетели на постановени решение по жалби, регистрирани и през 2008-2009 г. Не бива да забравяме обаче, че при над 90% обявени за недопустими жалби, което се случва в рамките на по-малко от една година, естествено е средно статистически да се получи именно цифрата, посочена от г-н Раймонди.
[5] Виж Analyse statistique 2017, с. 4-5 – достъпен на:http://www.echr.coe.int/Documents/Stats_analysis_2017_FRA.pdf
[6] Това означава, че такъв брой жалби е бил обявен за недопустими и по тях по принцип няма мотиви или мотивите са твърде бланкетни.