Оптимистично за съдебната система

http://legalworld.bg/ – 24.04.2015 г.Много сме щастливи, че имаме възможността да правим точно това. „Точно това“ е магистратската професия, а думите са на Сава, Елена и Иван. Скоро на малко име ще ги наричат само приятелите и роднините им, а всички други ще се обръщат към тях със съдия Шишенков, прокурор Зиновиева и прокурор Стефанов.

Те са кандидати за младши магистрати и през юни ще приключат обучението си в Националния институт на правосъдието (НИП). Преди дни тримата спечелиха специалната награда на журито на полуфинала на състезанието „Темис“, което се организира от Европейската мрежа за съдебно обучение (ЕМСО).

Състезанието на практика е непознато сред широката юридическата общност. В него младши магистрати от държави членки на ЕМСО и наблюдатели към организацията мерят правните и практическите си познания. В българския отбор тази година влизат бъдещият съдия в Сливен Сава Шишенков, както и Елена Зиновиева и Иван Стефанов, на които им предстои да бъдат прокурори в столицата. Ръководи ги постоянният преподавател в НИП прокурор Димитрия Дърмонска. Специалната награда на журито нареди отбора преди тези на Франция, Германия, Унгария, Полша и Португалия. По-висока оценка получават само Италия и Румъния.

Успехът на Елена, Сава и Иван е един от най-големите, постигани от български младши магистрати за годините, през които страната ни участва в състезанието.

То е разделено на четири полуфинала по основни теми: международно сътрудничество по наказателноправни въпроси, международно сътрудничество в сферата на гражданското право, в сферата на семейното право и магистратска етика. Отборът на НИП избира наказателното право и това е напълно очаквано, защото в екипа, на базата на добрите си резултати от текущите изпити, първо влизат бъдещите прокурори Елена и Иван. След това към тях се присъединява Сава, защото „логично на тях им трябваше съдия“.

Тримата веднага приемат да участват в състезанието. „Личната ми мотивация беше, че това е чудесно предизвикателство. Самият регламент на състезанието не позволява човек да се яви повече от веднъж и шансът да успеем да си сверим часовниците с колегите ни от другите европейски страни е уникален“, казва Иван. За Сава състезанието е възможност да попадне в мултикултурна среда с юристи на една възраст, на еднакъв етап от кариерата си. Елена подчертава, че и тримата са вложили много лично отношение в подготовката си. „Беше морална отговорност да се представим добре“, казва бъдещата прокурорка.

Международноправни проблеми на абордаж

Българският отбор за „Темис“ се е подготвял над три месеца за трите етапа от състезанието. Първият е бил да изберат тема, свързана с тази на полуфинала им – международно сътрудничество по наказателноправни въпроси. Идеята, с чието представяне печелят специалната награда на журито, на пръв поглед е доста екзотична и идва от Иван. Тя е „Международното сътрудничество в борбата с морското пиратство“.

„Един от компонентите за оценка в състезанието беше оригиналност на избраната тема. Предполагам, че журито се беше наситило на по-обичайните въпроси за европейската прокуратура и европейската съдебна мрежа. Това, което ни хареса в темата за пиратството, е, че със сигурност отговаря на всеки критерий на темата на нашия полуфинал – международно правно сътрудничество в областта на наказателното право. При положение, че пиратството е престъпление, което се върши в международни води, цялото му преследване е с изключителното съдействие и сътрудничество между различни държави. Има специфични характеристики при трансфера на осъдените лица, на наказателното производство. А в същото време се оказа, че е изключително актуална тема, защото в ЕС и към днешна дата е удължен мандатът на операция „Аталанта“. Тя представлява сформирана флотилия от военни кораби, които са под общото командване на ЕС, чиято единствена задача е да патрулират бреговете около Сомалия, да задържат пирати и да извършват най-общо превенция срещу пиратски нападения. Освен това те трансферират задържаните в други държави с цел наказателното им разследване в европейски държави или в страни като Кения, Танзания и Сейшелите“, обяснява бъдещият прокурор Стефанов.

В момента, в който заговарят за пиратството и за правните аспекти на преследването му, тримата се оживяват. Вече не просто плуват в свои води, но придобиват и онова обаяние, присъщо на хората, които разбират за какво говорят и изпитват радост от работата си и новите знания.

„Веднага се сетихме за случая „Панега“ (българският танкер „Панега“ беше отвлечен в Аденския залив на 11 май 2010 г. с 15 моряци – бел. ред.). В периода 2008-2011 г. атаките на пиратите бяха много засилени. Само в Сомалия, само за последното десетилетие, само от откупи, пиратите са взели около 400 млн. евро. Като анализирахме темата, установихме, че има пряка връзка между пиратството и международния тероризъм. Голяма част от приходите от пиратството отиват за финансиране на тероризъм, защото пиратите имат интерес от една нестабилна Африка. „Ал Шабаб“, които направиха атентата в Кения преди няколко дни (атакуваха университета в град Гариса и убиха 147 души и раниха над 100 – бел. ред.) имат доказана пряка връзка с пиратските групи в Сомалия. И така се оказа, че темата ни с пиратството не е толкова екстравагантна“, обяснява Сава.

Тактика на състезанието

А Елена допълва: „Изборът ни на тема беше и малко тактически. Искахме да не е много широка, за да можем да се запознаем с пълния обем от нормативна база, да обхванем цялата проблематика и да няма точка, по която да не сме наясно.“

Стратегията им не е случайна, защото след като разработят писмено проблема и го представят пред журито следва може би най-стресиращата част от състезанието. Един от конкурентните им отбори им задава въпроси и гледа да ги „закопае“ с питането си.

Кой кого ще пита се решава с жребий, така се паднало френският отбор да задава въпроси на българските младши магистрати. „Зададоха ни въпрос, за който бяха абсолютно убедени, че няма шанс да отговорим – Защо считаме, че не може трибуналът в Хага да преследва пиратството. Това всъщност е въпрос, на който има отговор в почти всички статии по темата и поне 15 минути им отговаряхме за десетките причини. Накрая определено съжаляваха, че са ни го задали, бяха малко посърнали“, разказва Сава Шишенков.

Иван се впуска да обяснява за проблемите при разследването и наказването на пиратите. Един от тях е, че има държави, които просто отказват да се занимават с тях. „В разработката си сме посочили пример с руснаци, които залавят пирати и ги освобождават на сал в открито море, без екипировка и без комуникация. Друг от големите проблеми е свързан със срока на задържане. По едно от делата, с които се запознахме, група пирати са задържани на 5500 км от испанско пристанище и само за да стигнат до сушата е отнело 14 дни. Това надхвърля допустимия период на задържане според Европейската конвенция за правата на човека“, казва той. Елена веднага се намесва: „Когато пиратите бъдат задържани в открито море, дългият период докато бъдат изправени пред съд в последствие обикновено бива оправдан от Европейския съд по правата на човека и не се счита за нарушение. В тази връзка четохме много практика и подготовката ни беше изцяло казуистична.“

Обясняват, че вече има пирати, които са съдили отделни държави, защото са им нарушени правата. И сочат само един от десетките казуси, които са изследвали: „За „Аталанта“ е специфично, че, когато задържи пирати, командващият операцията има 48 часа, за да реши дали те ще бъдат съдени или ще бъдат освободени. Той има право да се допита до Брюксел – ЕК има правен отдел, който дава съвети в тази връзка. И ако от там кажат, че събраните доказателства не са достатъчни, пиратите следва да бъдат освободени. Така остава въпросът какво става с тези 48 часа, през които те са били задържани без правно основание“.

„Къде да бъде съден един пират се определя чрез сътрудничество. Основната идея е да се намери страна, която има желание или възможности да ги съди, като огромна част от процесите се провеждат в страни, които са непосредствени съседки на Сомалия, като Кения например, която се е превърнала в ad hoc трибунал за съдене на пирати. Сейшелите също изявяват желание. Това са страни, в които пиратите не се ползват от защитата на Европейската конвенция за правата на човека, т.е. процесите са по-бързи и по-неформални“, обяснява Иван. Колегата му бъдещ прокурор Елена Зиновиева посочва, че все пак се спазват определени изисквания на конвенцията.

„Всяка държава, която залови пирати, може да ги съди, но има проблеми с тълкуването по кой закон каква е дефиницията за пиратство. Може да се окаже, че пирати от един кораб са заловени от различни държави и ще бъдат съдени по тотално различни национални закони, като към днешна дата международната уредба позволява това“, разяснява Сава.

Самообладание и благодарности

В състезанието „Темис“ обаче не всичко опира до знанията, трябва да имаш и дисциплина, и самообладание. Елена, Сава и Иван разказват, че се следи стриктно с хронометър изложението на всеки отбор да не надвиши 30 минути. Докато представяли темата си, първо се счупила чаша, след това спрял микрофонът, но те запазили самообладание и журито специално ги похвалило.

Едно от най-големите признания било когато членът на журито съдията от окръжния съд в Бърно Михаел Вртек казал, че вече просто не знае какво да ги пита. Елена, Иван и Сава обаче споделят, че са били най-впечатлени от друг член на журито – Джон Харди, който е адвокат и член на съвета на кралицата. Освен двамата юристи от Великобритания и Чехия, те са били оценявани и от асоциирания професор в Паневропейския университет в Братислава Мирослав Слаштан.

Тримата кандидати за младши магистрати споделят, че състезанието е било шанс да се срещнат с юристи, на които се възхищават. „Коментирахме нашата тема с бившия съдия в Международния трибунал по морско право проф. Александър Янков. За нас беше изключителна чест да събеседваме с един от авторите на  Конвенцията на ООН по морско право“, отбелязва Елена и допълва: „Бяхме трогнати от жеста на Директора на НИП Драгомир Йорданов, който ни посрещна на летището в България с поздравления.“

Благодарят на Сава Петров и Марияна Лилова от Върховната касационна прокуратура, Елена Попова от Специализирания наказателен съд и на екипа на НИП, но най-специалните благодарности са за прокурор Димитрия Дърмонска.

„Тя ни даде пълна свобода и същевременно беше страхотен мотиватор. По време на състезанието непрекъснато ни повтаряше, че сме наистина добри и подготвени юристи и трябва да го осъзнаем и да се представяме като такива“, обясняват бъдещите магистрати.

Те вече са на крачка от истинската работа на съдийската и прокурорската банка. Иван казва, че още от влизането в университета е искал да стане магистрат. „Може би желанието ми да търся справедливостта ме е насочило към тази професия“, обяснява бъдещият прокурор, чийто единствен досег със системата досега е, майка му, която е съдебен секретар.

Майката на Елена е юрист в академичните среди, но бъдещата прокурорка признава, че е взела решението да влезе в съдебната система по време на шестмесечния стаж след завършването на университета. „Писах и събеседвахме по проекти на съдебни актове и това изключително допринесе да избера професията на магистрат“, обяснява тя.

За Сава Шишенков съдийстването е „правото в най-класическия му смисъл, по начина, по който винаги съм си го представял“. „Съзнавам, че има много голяма отговорност в тази работа и не трябва никога да го забравям, но съм много щастлив, че имам възможността да правя точно това“, заявява той.

А това, че хора като него, Елена и Иван влизат в съдебната система, няма как да не те направи оптимист.