Съгласно Лисабонската стратегия, държавите-членки на ЕС акцентират върху повишаване на компютърната компетентност на своите граждани. По общо мнение на много автори тази компетентност не е статична, а е обект на постоянна и бърза промяна (Glister, 1997, както и Synder, Jones и Lo Bianco, 2005 – по eLearning Papers, www.elearningpapers.eu). Отговорното и ефективно ползване на технологиите е от изключително значение за развитие на европейската информационна общност. Страните от Европейския съюз насърчават гражданите си да използват съвременните технологии не само за бизнес, но и за постигане на образователни цели. Тези фактори предопределят интереса към дистанционния учебен процес като един от начините за изграждане на икономика, базирана на знанието.

С оглед реализацията на стратегическите образователни цели на Република България като страна-член на Европейския съюз в сферата на професионалното образование, от 2009 г. Националният институт на правосъдието предоставя дистанционно обучение, предназначено за българските магистрати и съдебни служители. Това става възможно чрез специализирана уеб-базирана система.

Дистанционното обучение е форма на текущо обучение, при което обучаеми и преподаватели се намират на различни места и осъществяват връзка помежду си чрез компютър. Синоними на понятието „дистанционно обучение” са „дистанционно обучение с интернет” и „електронно обучение”.

Дистанционното обучение е достъпно, модерно, интерактивно и удобно. Участниците могат да се обучават със свое собствено темпо и на място, избрано от тях, като се възползват от възможностите на съвременните технологии. Развитието на формите на комуникация им позволява да осъществяват връзка помежду си, която в значителна степен се доближава до общуването при присъствените форми на обучение.

Технологията, използвана при дистанционното обучение гарантира:

o Актуални учебни материали, съобразени със съвременната динамика в развитието на законодателството;

o Възможност за равностоен достъп и пълноценно участие от всички точки на света;

o Гъвкавост и възможност за оптимално планиране и оползотворяване на времето за обучение при заети професионалисти;

o Ефективност и индивидуален подход;

o Общо виртуално (електронно) пространство за обмен на идеи и практика между българските магистрати.

Посочените характеристики придобиват особена значимост и определят дистанционната форма на обучение като изключително адекватна на потребностите от обучение на българските магистрати и всички лица, попадащи в разпоредбата на чл.249, ал.1, т. 2 от Закона за съдебната власт.
 

Skip to content