"Една от слабостите на съдебната реформа досега беше, че тя се правеше без съдебната власт, а понякога и въпреки нея" – слово на президента Георги Първанов
14-07-2005 год.
Национален институт на правосъдието
Уважаеми господин Пенев,
Дами и господа,
Ваши Превъзходителства,
Спестявам си част от многобройните обръщения, които трябва да произнеса към ръководителите на съдебната власт. Благодаря ви, че сте тук, оценявам този жест. Но искам да придам на нашата среща един малко по-работен, свободен характер, да се освободим от официалностите.
Приех с благодарност поканата да гостувам в Националния институт по правосъдие по няколко причини. Първо, защото за мен това е една поредна възможност да си сверим часовниците, както се казва. Знаете, че държа много на диалога с представителите на съдебната власт. Този диалог определено е постоянен, регулярен и надявам се, ползотворен.
Второ, и този извод се потвърждава от присъствието на толкова много посланици на страните от Европейския съюз, ясно е, че това е тема номер едно на заключителния етап на нашите усилия за членство в Европейския съюз през януари 2007 година. Разбира се, интересът ни към тази тема е мотивиран преди всичко от вътрешни причини, от това, че нашият народ, хората, гражданите изискват от институциите по-голяма ефективност, в това число и от съдебната власт.
Уважаеми госпожи и господа,
Ще си спестя традиционните заклинания по отношение на съдебната реформа. Първо, защото всичко онова, което трябва да се каже за необходимостта от подобна реформа е казано. Второ, защото знаете моето мнение, то, макар и лаконично, прозвуча при откриването на новия български парламент. Ще се спра на някои от възловите въпроси така, както ги виждам. Разчитам и на обратна информация, на коментари и мнения и от курсистите, и от представителите на съдебната власт като цяло.
Приех с особена благодарност поканата да гостувам на курсистите, защото виждам във ваше лице физиономията на промяната в съдебната власт, защото на вас ще се падне отговорността да правораздавате в страна-член на Европейския съюз. Това е качествено нова и различна отговорност от тази, която имаше досегашното поколение български магистрати. На вас ще се падне и честта, и отговорността да гарантирате на гражданите у нас, че живеят в правова държава, в която върховенството на закона е неотменимо.
На следващо място, вашето присъствие в този институт идва да покаже, че има едно повишено, ново внимание на държавата към качеството на професионалната подготовка на магистратите. Очевидно е, че общото университетско образование по право вече не е достатъчно и че новите магистрати трябва да превъзхождат своите колеги-юристи по знания и опит. Това е правилно, още повече, че това е единственият начин да се осигури в системата на съдебната власт у нас да работят най-добре подготвените юристи.
Ще ми позволите това мнение не като специалист, а като човек отвън, който обаче е пристрастен. Струва ми се, че професионалният опит не е достатъчен. Надявам се, че вие сте кандидатствали за работа в съдебната власт, защото сте съхранили онази студентска романтика, която, образно казано, ви кара да сте на страната на добрите и колкото парадоксално да звучи, романтиката е и трябва да бъде част от мотивацията на един добър магистрат. Само вярата ви в изкуството на доброто и справедливото може да осигури различен морал в правораздаването. Това е една основна, важна предпоставка за доверието на хората и за авторитета на съда, прокуратурата и следствието.
Винаги съм подчертавал, че за да има основание да изисква и да очаква добри резултати от съдебната власт, държавата трябва да направи своето и да осигури необходимите материални условия, които магистратите заслужават. Доходите в съдебната власт са недостатъчни и го казвам не заради вас, не защото съм тук, в тази аудитория, казвал съм го и друг път по различни поводи. Доходите на магистратите са недостатъчни, съотнесени към отговорностите, които имат.
На следващо място, ако не съм прав, може да ме опровергаете, информационното и експертното осигуряване на вашата дейност не може и не бива да бъде отлагано само с финансови съображения, просто защото не може да има икономии от законност. Това е само повод да отбележа, че властта е длъжник на вашата система заради забавянето на единната информационна система за противодействие на престъпността.
Преди малко с господин Пенев направихме съвсем кратка разходка из помещенията на института и хвърлихме поглед на сградата и това е само още една възможност и повод да подчертая, че е важен дори и въпросът за сградите, защото съдебната власт е лицето на държавността. По конкретните аспекти на този проблем съм се изказвал и друг път.
На следващо място, държавата ви дължи и защита, за да имате увереност да се изправите срещу организираната престъпност с нейните огромни ресурси. Магистратите, убеден съм, нямат нужда от имунитет. Те се нуждаят от защита не от държавата и от закона, а от онези, срещу които работят. И това е една принципна постановка, която отдавна отстоявам. Искам много отчетливо да я спомена и сега, когато вероятно ще предстоят и конституционни промени.
С вашата работа, с професионализма си, с поведението си извън съдебната власт, вие трябва да заслужите уважението на гражданите. Затова не приемам тезата, че съдебните решения трябва не да се коментират, а да се изпълняват. Няма съмнение, разбира се, че те трябва да се изпълняват неотклонно, но може да се коментират. Защото никой, в това число и съдът, президентът, и другите институции, не може да остава извън обсега на обществената критика. Изпълнението на решенията е едно, но трябва да признаем правото на обществената критика, на онези, които не са съгласни. А сигурно поводи за несъгласие с едно или друго решение е имало неведнъж.
Уважаеми госпожи и господа,
Знаете, че съдебната реформа навлиза в своята решаваща фаза. Истината е, че тази продължила 15 години реформа без да се вижда краят й, умори всички ни. Не само обезвери гражданите и ги разочарова от вярата им в държавата – това е едно от обясненията за нихилизма на гражданите по отношение на държавата, но това подложи и самата съдебна власт на не малко изпитания.
Вие сте сред онези, които трябва да покажат, че са готови да се откажат от тясно ведомствените интереси и не по-маловажно – от личните нападки, в името на голямата цел – върховенството на закона.
Една от слабостите на реформата досега беше, че тя се правеше без съдебната власт, а понякога въпреки нея, против нея. Обикновено решенията, концепциите се правят в лабораторни условия в политическите кабинети. И тогава, когато дойде времето да се прилага един или друг закон, вие най-добре разбирате, осъзнавате и чувствате върху плещите си несъвършенствата на това законодателство. Затова твърдя, че това е един непродуктивен подход и че не може да има успешна промяна, ако в новото законодателство не залегнат и опитът, и знанията на магистратите.
Отново ще подчертая – ако вие сте убедени в качеството на един или друг закон, ще го прилагате много по-добре и по-ефективно.
Надявам се, че поне в заключителната част на реформата магистратите ще бъдат включени по-активно в разработването на новия Наказателно-процесуален кодекс, както и при обсъждането, което смятам за особено важно, на евентуалните конституционни промени във връзка със съдебната власт.
Реформата не може да спре с приемането на нов НПК и със създаването на една по-добра база за противодействието на престъпността и корупцията. Нужно е да се активизира работата в реформата на административното правораздаване. Смятам и това е мнение на моите експерти, на които имам доверие, че изготвеният проект за Административно-процесуален кодекс е добра основа за това. Нужна е промяна и в гражданското правораздаване, включително и чрез приемането на нов Гражданско-процесуален кодекс. Разбира се, ако има въпроси, ако трябва да влезем в детайли, готов съм да развия вижданията си по отношение на тези законови параметри на реформата по-подробно.
Позволете ми, уважаеми госпожи и господа, да ви пожелая много успехи във вашето обучение, да ви пожелая от сърце професионализъм и енергия в усилията ви да възродите авторитета на съдебната власт.
Благодаря ви.
***
Въпроси към президента Георги Първанов
1. Господин Президент, какво е мнението ви за конкурсното начало в съдебната система и в частност назначенията на магистрати без полагане на конкурс?
2. Какви конкретни промени включва понятието “съдебна реформа” и изчерпват ли се те единствено с промяна на процесуалния кодекс?
3. Ще упражните ли правото си на вето, ако проектът за НПК, изготвен от министър Антон Станков бъде приет от Народното събрание преди да се е произнесъл Конституционният съд по конституционно дело №7 от 2005 година по искане на пленума на Върховния касационен съд?
4. Намирате ли, че преместването на прокуратурата в изпълнителната власт ще допринесе за бързината и ефективността на наказателното правосъдие или мотивите за това са да бъде подчинена прокуратурата на управляващите?
5. Какво е личното ви становище относно проведените в Холандия и Франция референдуми за Европейската конституция, както в общоевропейски, така и вътрешно-политически план?
6. Какво е становището на президентската институция по отношение на предстоящите структурни и/или функционални изменения в съдебната власт и има ли към настоящия момент постигнат консенсус по отношение на ролята и мястото на следствието?
Георги Първанов: Благодаря ви. Зададохте ми толкова и такива въпроси, че това предполага поне още две лекции. Ще се опитам да отговоря. Естествено, че ще бъда предпазлив в някои отговори, защото не искам да тичам пред вятъра, не искам да избързвам пред съответните законови и други решения.
По отношение на конкурсното начало и назначенията без конкурс. Вече имах възможността да подчертая колко важно, колко позитивно е това, което се прави в Националния институт по подготовката, по допълнителното обучение на магистратите. Тъкмо защото трябва да се намерят формите, механизмите, начините за доразвиване на онова ниво, което е постигнато с университетското обучение. В този смисъл от гледна точка на настоящето и в много по-голяма степен от гледна точка на бъдещето смятам, че конкурсното начало трябва да бъде единственият начин в системата да попаднат най-достойните, най-подготвените, най-добрите професионалисти.
Разбирам, че поради кадрови дефицит към момента може би се налагат изключения, но трябва да се говори единствено за изключения, защото в противен случай ще се обезсмисли и вашето обучение, и участието в конкурси. Аз съм за това да се засилва конкурентното начало във всяка една сфера. В много по-голяма степен в една такава сфера, в която вие упражнявате своите знания. Така че, надявам се да съм отговорил на очакванията ви от този въпрос, но това е бъдещето – да се заложи изключително, да не кажа единствено, на конкурсното начало.
Какво да бъде съдържанието на съдебната реформа, освен НПК? Първо, по отношение на проекта за Наказателно-процесуален кодекс, (ако ми позволите да обединя този със следващия въпрос), добре е, че имаме основа в лицето на този проект. Внимателно прочетох, чух мненията на магистратите от различни страни, които откриха не малко дефекти в този проект. Изказвам се по-деликатно, защото такава ми е длъжността. Смятам, че би било грешка, ако в стремежа си ускорено да приемем този проект, което без съмнение е важно, не се чуят предложенията за ефективни, работещи промени. Защото обратното би означавало само формално да изпълним изискванията на Европейския съюз и да бъде приет един закон, който е неработещ и който по-скоро ще ви създава проблеми, ще ви върже ръцете. Надявам се при обсъждането в комисията и особено между двете четения на закона, да се бърза, но да се бърза разумно, отговорно, професионално, да бъдат чути предложенията, които ще бъдат направени от професионалистите, за да може да имаме един солиден закон.
Не на вас трябва да обяснявам, че няма да звучи прецизно и отговорно заканата за вето преди да е приет законът. Има още много дълъг път да се извърви. По тези въпроси се произнасям тогава, когато вече законът постъпи в президентството след като е гласуван на второ четене. Но пак казвам – и аз съм готов да съдействам чрез моите експерти, за да подобрим качеството на този законопроект.
На следващо място смятам за особено важно да се постигне съгласие по конституционната рамка на реформата. Не бих искал да се произнасям по това какво ще реши Конституционният съд в отговор на питането на ВКС. Ако Конституционният съд открехне вратата за такива промени, то наистина трябва в един ускорен порядък парламентът да проведе дебат, съответната комисия (сигурен съм, че ще имаме, както и в предишния парламент комисия по промените в Конституцията) да подготви тези промени, за да може те да бъдат реализирани най-малкото успоредно с приемането на Наказателно-процесуалния кодекс и евентуално с други закони, които биха били приети в рамките на този парламент. Трябва да сложим край на работата на парче и на създаването на закони, всеки от които най-малкото не е достатъчно съгласуван с другия, да не кажа, че понякога сигурно има и противоречия и се чудя как се оправяте вие, специалистите.
На трето място смятам за особено важно, загатнах за това и искам да го подчертая още веднъж – кадровото укрепване на системата. Защото може да приемаме много закони, концепции, но само добре подготвените кадри, каквито виждам във ваше лице като перспектива, биха могли да реализират тази реформа докрай.
Още веднъж искам да подчертая необходимостта да се промени отношението на държавата спрямо проблема за финансирането на съдебната власт. Да не се гледа на този проблем като на някаква тежест, на нещо, към което очевидно всяко правителство подхожда с голямо нежелание. Пак казвам, от този въпрос не бива да правим икономии, защото това в крайна сметка се връща върху всички български граждани.
Както споменах, реформата ще изисква и други закони. Разбира се, и други път съм казвал, тук ще подчертая пред вас, важно е да има един нов закон за МВР, нов Закон за специалните разузнавателни средства. Това са закони, които биха могли да изградят една по-цялостна рамка в осъществяването на реформата.
Следващият въпрос беше за прокуратурата. Не искам да изпреварвам дебата и в това отношение, но все пак бих апелирал да бъдем по-въздържани в аргументирането на идеите за самоцелни понякога промени или промени, които в не малко случаи са мотивирани субективно. Аз съм за това да се намерят начините, механизмите, за да се направи по-открита, по-ефективна работата на прокуратурата. Не мога да кажа, дали това предполага изваждането й от съдебната власт. Даже на този етап бих се изказал скептично към тази идея. Най-малкото, защото продължавам да смятам, че преходът продължава. Винаги ще се намерят политически лидери и сили, които ще се изкушат да злоупотребят с едно такова положение на прокуратурата. Казвам го със съжаление, защото все ми се иска да сме задминали този етап. Така че, апелирам към онези, които ще реализират промяната и от които зависи това решение в бъдеще – да отчитат и една такава позиция. Няма значение дали я изразявам аз или някой друг, но този въпрос определено стои.
По отношение на референдумите за Европейската конституция. Естествено, че ние трябва да уважим вота на гражданите, на избирателите в двете страни. Това е демокрацията. Това е един урок за политиците и урок за политиците не само в двете страни. Поздравявам държавниците и на Франция, и на Холандия. Въпреки очаквания резултат, те отидоха на това действие, понесоха и негативи, но така се прави в истински демократичните страни.
Знаете, че отдавна апелирам в България да се подготви референдум за членството ни в Европейския съюз. Въпреки че, а може би именно заради това – виждаме, че скептиците вече са и в парламента и така ще бъде, докато политици и държавници нямат волята, смелостта, куража да излязат и да обяснят, в това число и непопулярните мерки, които предприемаме от гледна точка на перспективата за развитието на нацията. Защото, образно казано, ако ще заметем боклука под килимчето, няма да решим въпроса. Затова урокът трябва да бъде внимателно проучен и от страните-кандидатки, в това число и особено от България.
Надявам се, че целият този дебат, който тръгна преди референдумите и който се свързва и с финансовата рамка на Европейския съюз, няма да се отрази тежко на проблема за разширяването, особено по отношение на България, която е подписала своя Договор за присъединяване, която е с висока степен на готовност и чието членство няма да натежи на Европейския съюз. Продължавам да твърдя, че членството на България в Европейския съюз ще засили съюза. От включването на десетте спечелиха и Европейският съюз в досегашния му вид, и новите страни-членки. И тези неща трябва да се обясняват откровено, без да се раздуват бързите предимства и резултати.
Ще повторя нещо, което пред други аудитории съм казвал – не бива да подхранваме консумативния подход по отношение на Европейския съюз. Ние трябва честно да обясним, че ни чака дълъг, труден път на приобщаване, който дори не се изчерпва с това, че ще приемем сега 10, 12 или 15 закона за едно много кратко време. Оттам-нататък идва проблемът с прилагането на законите и вие по-добре от мен съзнавате какво означава това. На всички български граждани трябва да бъдат обяснени рисковете, последиците, негативите дори, да бъде обяснено какво губят, когато печелят и обратното.
И последният въпрос за структурните промени и мнението ми за следствието. Конституцията е определила на следствието място в съдебната власт и не мисля, че намеренията, които се отправят по отношение на следствието могат да пренебрегнат това положение.
Не бих искал да влизам в детайли, но знам добре, че в следствието има много доказани, утвърдени специалисти, чийто професионализъм трябва да бъде съхранен и използван по-ефективно. Не приемам упрека, че пороците на досъдебната фаза се дължат просто на съществуването на следствието. Има такива тези, които се чуват от определени кръгове. Доколкото съм имал възможност да коментирам темата с европейските ни партньори, Евросъюзът не ни предписва някакъв конкретен модел за реформа на досъдебната фаза на процеса. Ние трябва да преценим кое е най-работещото и най-ефективното за нас. Най-лесното е да предлагаме чужди модели механично, но след това може да се окаже, че пак нещата не се получават.
Мисля, че аргументите трябва да бъдат свързани с резултатите от работата на следствието, на тези, ако не се лъжа, около 1000 действащи в момента следователи. Нека да преценим внимателно какви са тези резултати. Нека да ги сравним с резултатите, които се получават от дейността на дознателите. Не искам да влизам в професионален анализ, може да не ми достигне аргументацията, но не се притеснявам да съдействам, да катализирам този дебат. Дебат между професионалистите. И тогава, когато изработим една единна позиция, нека с нея да излезем пред нашите приятели и партньори от Европейския съюз. Ако имаме убедеността, че една или друга позиция, концепция, идея за законодателни промени ще ни доведе до по-голяма ефективност, то тогава нека като държавници да им дадем зелена улица.
Благодаря ви.
