Драгомир Йорданов е юрист и съдия. От 2011 г. е директор на Националния институт на правосъдието, преди това негов заместник-директор. През 2009-2010 г. е съдия по наказателни дела в мисията на ЕС за върховенство на закона в Косово. Специализирал е в Националната школа на магистратурата в Париж, в Европейския съд по правата на човека - Страсбург, в три магистратски училища в САЩ - Уилямсбърг (Вирджиния), Рино (Невада) и Аризона.
- Националният институт на правосъдието приключи работата по проект за укрепване на първоначалното обучение на младши магистрати. Каква е равносметката?
- Нашият институт осъществява първоначалното обучение на младшите съдии и младшите прокурори, като тази му мисия е възложена още през 2002 г. от Закона за съдебната власт. През 2011 г. моделът на първоначалното обучение претърпя сериозни законодателни изменения и именно този проект на ОПАК ни помогна да приложим новия модел, с който на практика институтът се равнява с водещите съдебни школи в Европа. Почерпихме опит от френската и испанската школа – едни от най-старите в Европа. Бяха отчетени съвременните тенденции в съдебното обучение, както и потребностите на българската съдебна система от нови, млади, добре подготвени за практиката кадри.
- Какво означава това на практика?
- Това означава, че обърнахме внимание на бъдеща правораздавателна дейност на младшите магистрати. Изготвихме седем помагала – практически наръчници. Някои ги наричат учебници по правораздаване. В тях са описани различни типични ситуации, с които младите магистрати ще се сблъскат в по-нататъшната си правораздавателна дейност. Надяваме се да намерят принципните отговори на най-често срещаните казуси поне през първите години на тяхната професионална дейност. От друга страна, тези наръчници помагат да се систематизира съдебната практика от цялата страна. Техни автори са 33-ма магистрати от върховните съдилища и прокуратури. Рецензентите са конституционни и върховни съдии – авторитетни и уважавани хора в професията. Надяваме се по този начин да допринесем за уеднаквяване на правоприлагането – един от моментите на критика към българската съдебна система. В същото време да дадем една солидна опора на младите колеги за първите години на тяхната професионална дейност. Раздадохме помагалата в съдилищата и прокуратурите в страната и към тях има огромен интерес не само от младшите магистрати, но и от вече действащи техни колеги.
- С какво смятате, че проектът беше полезен на младите кадри? Какво научиха те и биха могли още утре да приложат в съдебните зали?
- Въпросните помагала ще им помогнат в първите години на правораздаването. Също така почти изцяло електронизирахме началното обучение – един процес, който започна отпреди две години. Вече почти не се използва хартия. Всичките многобройни дела, папки, прокурорски актове, съдебни решения, които преди това се копираха и размножаваха, в момента се сканират и нашите възпитаници благодарение на този проект получиха електронни четци, които използват в обучението си. В тях се съхранява цялата информация и това им позволява да работят в реално време с документацията. По този начин осъществяваме един от елементите на електронното правосъдие. Също една интерактивна дъска беше монтирана в тяхната класна стая, което позволява отново работа с реални съдебни документи в учебния процес.
- Един от основните акценти в този проект са магистратите-наставници. Какво е тяхната роля и какво направихте в тази посока?
- В рамките на проекта обучихме и бяха сертифицирани 17 новоназначени през 2013 г. наставници. Идеята е, че когато младшите съдии и прокурори завършат обучението си в института, бъдат назначени в съдебните органи и започнат своята правораздавателна дейност, някой да им помогне през първите месеци и години на тяхната професионална дейност, да ги въведе в работата, да направи връзката с реалния живот и конкретните предизвикателства, с които във всеки един съд или прокуратура ще се сблъскат. Това е ролята на наставниците – по-опитни съдии и прокурори, които да работят с младшите магистрати, да продължат тяхното обучение вече в практиката. Това се оказа изключително полезно. Като цяло магистратите наставници от страната са изключително отдадени на това предизвикателство, виждайки в него бъдещото, новото поколение.
- Как се приема този модел сред европейските ви партньори? Съществува ли в други страни?
- Практиката на магистратите наставници се оказа изключително успешна в европейски план. Не са много страните, където този метод се прилага и дава добри резултати. Европейската комисия беше поръчала едно сравнително изследване на добри практики във всичките 28 страни членки. Националният институт на правосъдието влезе в доклада с шест такива практики, едната от които е именно магистратите наставници. Това е нещо, в което си заслужава да инвестираме оттук нататък време и усилия, да мотивираме допълнително колегите магистрати, да помагаме те да разменят помежду си опит. Защото тяхната роля е изключително важна както за професионалното дооформяне на бъдещите съдии и прокурори, а също и за еднаквото приложение на закона.
- Какво предстои пред института, когато говорим за обучението на младшите магистрати?
- Следващите стъпки са усъвършенстване на програмата за обучение на младшите съдии и прокурори. Ще продължаваме да работим по практическата насоченост и по-доброто съчетаване на двата елемента – елемента на обучението в института и по-нататък обучението в съдебните зали, което се осъществява под ръководството на наставниците.
http://novinar.bg/ - 16.02.2014 г.
