Николас Серано e прокурор от Апелативния съд на Испания (Палма де Майорка) и преподавател в Центъра за правно обучение в Мадрид. Той е в България като лектор на семинар за съдебни служители "Съдебна етика.
Превенция на корупционния риск. Конфликт на интереси” по проект "Компетентна съдебна система и повишаване на капацитета и ефективността в правораздаването чрез обучение”, изпълняван от Националния институт на правосъдието и финансиран от ОПАK, съфинансиран от ЕС чрез ЕСФ.
Обучението е част от десетте специализирани семинара, които обхванаха 250 съдебни служители и бяха насочени към опознаване на европейски практики в областта на съдебната етика, превенция на корупционния риск и установяване на конфликт на интереси в съдебната администрация.
За една година за обучение в страни от ЕС бяха изпратени 182 магистрати и 78 съдебни служители. От септември 500 магистрати и съдебни служители посещават и курсове по чуждоезиково обучение.
Г-н Серано, в Испания имате Специализирана прокуратура за борба с корупцията? Каква е нейната роля ?
Специализирана прокуратура за борба с корупцията, каквато има в Испания, е стъпка в правилната посока и добра практика за Европа. У нас тя се създаде през 1995 г. Отначало започна само с 10 прокурори. В момента има 17 прокурори в Мадрид и делегирани прокуратури на още пет места - Малага, Палма де Майорка, Аликанте, Барселона и Канарските острови.
Един прокурор, в момента в който му се възложи едно дело, завършва целия процес. Започва от преписката до изготвяне на обвинителния акт и буквално за едно денонощие може да извърши всичко. Цялата работа по сложни и тежки дела се концентира на едно място, върши се от един екип и за много по-кратко време. В Испания общото ръководство върху дейността на разследването се осъществява от съдията следовател, а прокурорът разпорежда процесуално-следствените действия. Сега се търси вариант да се специализират и съдиите следователи в борбата с корупцията.
Как законово е подплатена при вас борбата с корупцията?
В Испания няма специален закон за борба срещу корупцията. Нормативната база е заложена в различни закони като Законът за контрол на икономическата и финансова дейност на партиите, Законът за държавния служител, Законът за договаряне в публичния сектор, Законът за превенция на прането на пари и финансиране на тероризма, както и Наказателния кодекс, където засегнахме още две теми - корупцията, извършена от физически лица, и корупцията в спорта.
В България сте като лектор на семинар за съдебни служители, свързан със съдебната етика, конфликт на интереси и противодействие на корупцията. Какъв беше основният акцент на лекциите ви?
Когато ме поканиха от Националния институт на правосъдието, обсъдихме, че основната цел на семинара е свързан със съдебната етика и се опитахме да намерим какъв е произходът на корупцията, какви са видовете корупционни прояви, как се борим с това явление от международна гледна точка, както и какво е сътрудничеството на ниво ЕС. На семинара също разгледахме последния закон, който е свързан с корупционни практики, най-строгия понастоящем, а именно Законът за вземане на подкуп във Великобритания.
Разкажете ни повече за този закон.
Законът предвижда четири нови понятия за корупционно престъпление и предвижда 10 години затвор, което е доста сериозно. Мога да откроя две основни неща в този закон. Едното е свързано с всички фирми, които са със седалище във Великобритания и които са длъжни да имат Етичен кодекс и обучени служители. Ако фирмата няма такъв Етичен кодекс, това се смята за престъпление. Другото, което също е много впечатляващо. Законът се прилага за всички компании, дружества или субекти, които са със седалище във Великобритания и имат дейност на територията й и ако са извършили подкуп, на която и да е точка в света, те попадат под ударите на местното законодателство.
Ето още нещо интересно - Олимпийските игри в Лондон. Много от фирмите бяха закупили билети за различните състезания, за да могат да ги раздадат на своите служители, но от страх да не ги обвинят, че това е подкуп, те просто не ги раздахоха. И затова много от стадионите бяха празни.
Когато проучвах Закона за вземане на подкуп във Великобритания, имаше много публикации в британската преса защо е имало толкова сводобни места. Впоследствие се оказа, че именно заради този закон, заради страха да не бъдат обвинени в подкуп.
В крайна сметка този закон се прие, за да могат да се преследват големите фирми и те да не извършат корупционни влияния. А всъщност от две години, откакто е в сила този закон, са осъдени само двама, като единият e съдебен чиновник, който е злоупотребил със служебното си положение и получава рушвет, за което е лишен от свобода за шест години. По-рано в английското законодателство не е съществувало понятието "вземане на подкуп”, а подобни деяния са се разглеждали в рамките на законодателството за борба с корупцията. Според мен целта на този закон е да вдъхва страх и респект, и има ефект.
Вашите впечатления от българските съдебни служители - какво най-много ги вълнува по темата корупция и конфликт на интереси?
Бях приятно изненадан от интереса и активността на участниците. Те показаха, че осъзнават този проблем и неговото съществуване и имат желание да се преборят с корупционните практики. Беше много интересно разглеждането на практически, действителен казуси от България и Испания.
Виждате ли обща законодателна база и общи добри практики в борбата с корупцията и конфликта на интереси между Испания и България?
Много. Например в случаите, когато съдии или прокурори трябва да направят своя отвод, но не го правят. В Испания съществува нормативна база, която точно е определила видовете корупционни деяния. Това спомогна да се извършат доста задържания на хора, които са били обвинени в корупция. И в България разбрах ,че вече се пристъпва към такива действия. Показателно е, че страната ви полага големи усилия в борбата с корупцията и това беше описано от моя колега също лектор на семинара прокурор Павлина Николова.
А вие какво научихте от българска страна?
Научих, че в България има Етичен кодекс. Ние нямаме такъв кодекс. Имаме документ, наречен Дисциплинарен режим. Той регулира онова, което е лошо, но не се казва кое е добро. Той е по-скоро санкциониращ. При вас много добре е уреден и Законът за конфликт на интереси, много е сходен с испанския.
www.mediapool.bg - 25.11.2013
