Практика на ЕСПЧ

 

 

 

 

В днешното решение на състав 1 по делото „Тодоров и други срещу България“ (жалба N N 50705/11, 11340/12, 26221/12, 71694/12, 44845/15, 17238/16 и 63214/16) Eвропейският съд по правата на човека постанови единодушно, че е имало:

 нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 (защита на собствеността) към Европейската конвенция за правата на човека по отношение на четири от заявленията (№ 50705/11, 11340/12, 26221/12 и71694/12), и 

 няма нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 по отношение на трите други заявления (№ 44845/15, 17238/16 и 63214/16). 

Делото се отнася до запор на имущество, принадлежащо на жалбоподателите, за което се смята, че е придобито в резултат на престъпления.

Съдът констатира по-специално, че националните съдилища в три от случаите са разгледали въпросите задълбочено и балансирано по отношениеа правата на жалбоподателите и общественото благо. Въпреки това, в случаите когато установи нарушение, Съдът приема, че националните съдилища не са установили връзка между конфискуваната стока и престъпната дейност или между стойността на имота и открита разлика между приходите и разходите. По този начин разпореждането за отнемане е било непропорционално.

Има приблизително 40 подобни жалби, висящи пред Съда. 

Основни факти

Жалбоподателите са 14 български граждани, които живеят на различни места в България и в случая на Ж. Ж., в Атина (Гърция). Най-малко един жалбоподател във всяка молба е осъден за престъпления – сред които незаконна сеч, лишаване от свобода, опит за изнудване, тежко присвояване, притежание на огнестрелно оръжие, грабеж, утежнено фалшифициране на документи, незаконно притежание на наркотици и укриване на данъци – от съдилища в различни градове на България между 2000 и 2012 г. Всички те са имали присъди, които попадат под егидата на Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от 2005 г. Този закон даде възможност на властите да декларират определени имоти, за които се смята, че са приходи от доходи от престъпление. Жалбоподателите са били разследвани от Комисията за разкриване на незаконно придобито имущество от престъпна дейност, която изследва, наред с други неща, техните приходи и разходи през съответния период на време. 

След заявления от Комисията определени имоти, принадлежащи на жалбоподателите – напр. недвижими имоти, предприятия, превозни средства, парични средства и т.н. – са конфискувани от държавата. Националният съд стигна до извода, че съответните разходи на жалбоподателите през периода на извършване на деянията са надвишили значително законните им доходи. Съдилищата обявиха, че така може обосновано да се предполага, че другите придобити активи са облаги от престъпление.

Аргументи на някои от жалбоподателите, че имотите са получени като подаръци

или наследство са отхвърлени от съда. Аргументите на жалбоподателите, че няма връзка между тези активи и извършване на престъпна дейност бяха счетени за неоснователни.

Тези решения бяха потвърдени от по-горните съдилища.

Държавата не е успяла да изземе целия въпросен имот, тъй като част от него е била продадена.

Жалби, процедура и състав на съда 

Позовавайки се по-специално на член 1 от Протокол № 1 (защита на собствеността), жалбоподателите се оплакват от различни аспекти на процедурата, по която имуществото им е било конфискувано.

Жалбите са подадени в Европейския съд по правата на човека на различни дати след 2 август 2011 г.

Решението е постановено от състав от седем съдии, както следва:

Тим Айке (Обединеното кралство), президент,

Йонко Грозев (България),

Фарис Вехабович (Босна и Херцеговина),

Юлия Антоанела Моток (Румъния),

Армен Арутюнян (Армения),

Габриеле Кучко-Щадлмайер (Австрия),

Ана Мария Гера Мартинш (Португалия),

както и Илзе Фрайвирт, заместник секретар на отдел.

 

Решение на Съда

Е. Ж. (жалба № 71694/12) вече е починала и съдът постанови, че разрешава нейни наследници да продължат участие в делото вместо нея.

Член 1 от Протокол № 1

Съдът повтори, че по силата на Конвенцията лишаването от собственост подлежи на определени условия и че договарящите държави могат да контролират използването на собствеността в съответствие с общ интерес. Не се оспорва, че отнемането е било намеса в правото на собственост жалбоподателите. Съдът е убеден, че отнемането е било законосъобразно, тъй като  се е основало на престъпление и съответно е облага от престъпление. Освен това се посочва, че отнемането на активи, получени чрез престъпна дейност, е в съответствие с общия интерес в тези случаи.

По отношение на пропорционалността Съдът повтори, че трябва да се постигне справедлив баланс между общия интерес и защитата на основните права на индивида. Част от това може да включва възможност случая да се предаде на съответните органи. Съдът отбеляза, че широкият обхват на уреждащия закон в случая, както по отношение на престъпленията, които биха могли да ангажират неговите правомощия, така и по отношение на продължителността на времето, което може да измине преди образуването на производство, може да създаде затруднения за жалбоподателите. Съдът заяви, че подобни проблеми в закона биха могли да нарушат баланса на производството към държавата. Поради това от съществено значение беше това предимство да бъде уравновесено по-специално от задължението да се докажат някои връзки с действителна престъпност в произхода на активите, които трябва да бъдат конфискувани. Съдът заяви, че ще да отложи на националните съдилища, ако такова уравновесяване е било осъществено, освен ако не може да бъде доказано това в мотивите на съдилищата или те са били произволни или явно неразумни.

По делата на Т. и др. (заявление № 50705/11), Г. (№ 11340/12), Б. (бр. 26221/12) и Ж. (№ 71694/12) Съдът установи, че не е имало достатъчно гаранции за постигане на необходимия справедлив баланс за гарантиране на правата на жалбоподателите по член 1 от Протокол № 1, включително не са положени усилия за изследване на връзката между имуществото и предполагаемата престъпна дейност, нито установяване от съдилищата дали отнетите активи са били равни на разлика между разходите и приходите на кандидатите. Конфискацията на имуществото им е непропорционално, което води до нарушаване на Конвенцията.

Но в делата на Р. (№ 44845/15), К. (№ 17238/16) и Д. (№ 63214/16), Съдът установи, че националните съдилища са разгледали подробно въпросите – по-специално техните разходи и приходи към момента и е предоставена възможност на тези жалбоподатели да изложат аргументи, които бяха разгледани и обсъдени. Отнемането на притежанията на жалбоподателите не са били непропорционални и не е имало нарушение на права по Конвенцията в тези случаи.

Други жалби

Съдът счете, че не е необходимо да се разглеждат останалите оплаквания в жалби № 2. 50705/11, 71694/12 и 11340/12.

Справедливо удовлетворение (член 41)

Съдът постанови, че България трябва да плати по 4000 евро (EUR) за неимуществени вреди на г-н В.И. Т., г-жа Т., г-жа З.Д. Г. и г-жа З.М. Г., 3000 евро на г-н Б. и по 2000 евро на г-н И.И. Т. и г-жа И. Той също така постанови, че трябва да бъдат платени общо 6150 евро разходи и разноски по делото.

Решението е достъпно само на английски език.

Това прессъобщение е документ, изготвен от Регистъра. То не обвързва Съда, чиито решения и допълнителна информация за Съда можете да намерите на www.echr.coe.int.